Недей да гласуваш. Остави другите да решат вместо теб. Поеми по вечно недовършената магистрала „Хемус“ към гората за гъби. Сърфирай по вълните на магистрала „Тракия“ и си отдели още 500 лева за ремонт на колата. Но карай бавно, защото и днес ще има произшествие със загинали.
Не гласувай. Нека децата ти да учат в училища със счупени чинове и мухлясали стени, както учихме и ние. Нека продължават да се бият помежду си и да докарат до самоубийство онзи съученик, за когото има слухове, че е гей.
Не гласувай. Заслужаваме заплатите ни да са ниски, а цените – все по-високи. Добре е, че младите напускат България – към Германия, към Англия, към където и да е, само да е далеч. Както напуснаха нашите братовчеди, приятели, съседи. Както заминаха два милиона българи през последните 35 години.
Не гласувай. Не се противопоставяй на баба Станка от Ветрино и я остави да реши съдбата на децата ти. Тя винаги гласува. Всеки път. За когото ѝ кажат. Защото ѝ отпускат вересия в селския магазин да си купи месо поне тази седмица. Нейният глас тежи повече от нашия – защото ние няма да отидем до урните.
Не гласувай. Нека продължим да се хвалим, че сме най-бедната държава в Европейския съюз. И макар че тръгнахме по този път заедно с Румъния, нека продължим да им дишаме прахта. Нека София продължи да бъде най-мръсният град в Европа с въздух дванадесет пъти над нормите за чистота през половината година.
Не гласувай. Остави 500-те роми от онзи квартал да определят кой да управлява цялата държава. Те ще гласуват. Всичките. По списък. Срещу 500 фалшиви лева на глас. Защото имат нужда от тези пари. Техният избор ще е по-важен от този на 27 000 висшисти, завършили тази година – защото висшистите и в неделя ровят из сайтовете с обяви за работа.
Не гласувай. Нека пенсиите продължат да флиртуват с прага на бедност. Нека майките продължават да получават по 1000 лева, за да отгледат детето си. И нека дават тези 1000 лева всеки месец за частна детска градина, защото в обществените отново няма място за техните деца. За нашите деца.
Не гласувай. Нека младите семейства да продължат да не могат да си купят жилище, защото кредит могат да си позволят само отбрани професии. Нека цените на имотите да продължат да растат и не питай откъде имат парите тези, които ги купуват с кеш. Не задавай въпроси защо някои политици си купуват палати на по-ниска от пазарната цена. НАП също не пита.
Не гласувай. Остави 900-те работника в ТЕЦ-а да решат вместо теб. Техният работодател ще ги закара с автобус до урните. И ще им обясни за кого да гласуват – ако искат да запазят работата си. Техният глас ще заглуши този на 9000 университетски преподавателя, които си останат вкъщи да проверяват курсови работи в неделя.
Не гласувай. Не ни трябват гори. Нека изчезнат. Нека построят още един хотел на плажа в Каваците. Нека вдигнат още един незаконен небостъргач в София, където и сега няма къде да се спира. Нека отбрани богаташи да продължават да отхапват апетнитни места от нашите паркове, докато не остане и едно зелено петно.
Не гласувай. Не мисли за онези 200 души от малкото село край Разград, които ще получат торба брашно преди изборите. Те ще гласуват. Всичките. И ще дадат своя на глас на този, който им е донесъл брашното. Техният глас ще има по-голяма сила отколкото този на 115 000 студента – защото на студентите не им остава време между университета, дискотеките и подигравките в социалните мрежи.
Не гласувай. Нека продължим да сме най-бързо умиращата нация в Европа. Нека останем възможно най-далеч от новата медицина, която позволява на всички други да живеят по-дълъг и по-качествен живот. Нека останем без държавна детска болница, защото за няколко влиятелни фигури е по-добре да бъде частна. Нека продължим да бъдем държавата, където линейките не могат да стигнат до селата, защото пътищата са разбити, а лекарите – бити.
Не гласувай. Остави 5000 контролирани гласа мощно да надделеят над 4 000 000 свободни, но смълчани. Защото контролираните гласове ги карат под строй до урните. А свободните избират да останат вкъщи. Нека дойде онзи момент, в който ще изгубим свободата да избираме.
Не гласувай. Развий хубав бизнес и си купи прекрасен имот. Радвай им се, докато са твои – защото не знаеш кой семеен клан в правосъдната система ще си ги хареса. Назначеният от неизвестни лица главен прокурор ще се погрижи да не получиш правосъдие. Даже подкупите вече не работят. Пък нека снимат колкото си искат филми за джуджета и други приказни герои.
Не гласувай. Почерпи полицая, който те е спрял, защото така си е решил – защото МВР е постоянно в акция и заобикаля закона. Защото ако не го почерпиш, рискуваш да ти отнеме колата заради хапчето против главоболие, което изпи по-рано. Не гласувай, защото нито един политик не смее да гъкне в защита на твоята собственост.
Не гласувай. Защото и този път няма за кого. Едните се сдружиха с другите, третите слугуват на чужди държави, а останалите са самозванци. Има едни, които малко ти харесват, но понеже не искат да защитят един от всичките ти принципи и всеки път те разочароват, този път ги накажи. Не заслужават.
Не гласувай. Вместо това отиди до болницата, прекрачи умиращия на стълбите ѝ човек и виж болния си родител, когото са приели с връзки и хиляди молби. Не забравяй да си платиш задължителната такса за избор на екип и след изписване да занесеш една бутилка, която не се търкаля. И не се учудвай, когато случайно откриеш, че си лежал в болница, след като си бил просто на преглед. Здравната каса няма да се източи сама.
Не гласувай. А после, когато детето ти пита защо и тази година не можете да отидете на море, му кажи, че в България е така. Кажи му, че от теб нищо не зависи. Че един глас не променя нищо.
Разбира се, можеш и да не следваш този съвет.
Можеш да станеш в неделя сутрин. Да отидеш до училището наблизо. Да направиш две кръстчета с химикала. И да промениш България.
Защото, когато накрая преброят гласовете, няма да питат колко души не са гласували.
Ще питат кой е спечелил.
А кой печели, когато ти не гласуваш?